Един европеец без националност

* Тази история публикувам, въпреки вътрешните си съмнения дали да го сторя. Това е тескт от репортажа ми за „Панорама“, излъчен на 09.11.2007г. Вярвам, че срещата с Грегор, бе повече от полезна за мен. Показа ми защо има смисъл да остана. В София. В България. Не изкорени съмненията ми, но ме накара да повярвам поне за малко, че промяна има. В самите нас. В това, че за мен има смисъл. Да остана. Повече за Грегор можете да прочетет (и да видите!) на www.gregorschatz.com. Enjoy!

P.S. Самият репортаж е на www.bnt.bg , архив на „Панорама“

Една стара немска поговорка гласи: „Градският въздух те прави свободен.“. В един глобален свят границите между градовете, народите, хората сякаш са без значение. Важна е свободата. Важно е да я извоюваш, казва Грегор Шац, и да не спираш да се бориш за нея.

Грегор е роден в Германия, израснал във Великобритания, живял в Китай, САЩ, Испания, Гърция, Румъния. Сега е тук, в България.Работи като графичен дизайнер, пише стихове, редактор е в списание за градската култура и начин на живот. Така ще е до деня, в който реши, че отново е време за път. Нанякъде. Към свободата.Към откритието. Към света.

Графичният дизайнер не се чувства гражданин на определена държава. Не е англичнин, нито германец,нито пък българин. За себе си казва, че е европеец – по дух, по корени, по съдба.

„Трудно е да изградиш идентичността си около идеята да бъдеш гражданин на света. Това е чудесна идея, но според мен е все още неизпълнима. Аз съм европеец, поне що се отнася до произхода и миналото ми. когато живеех в Китай и хората ме питаха откъде съм, винаги казвах, че съм от Европа. Вършеше работа!“

Грегор е „вдишал“ от свободата на много различни градове по света.Любимият? Ню йорк. Заради гражданите, които имат историята на Грегор. Там всеки е дошъл отнякъде, за да търси щастието или свободата си. И всеки сам твори съдбата си. В границите на града.

“ Всъщност градовете са произведения на изкуството, но изкуство, което не е само в сградите или в културните събития…По-скоро градовете са като случките. Те обединяват хората и разбира е, са съвкупност от множество поколения.“

За Грегор изборът на град е въпрос на усещане. „Човек трябва да живее там, където се чувства щастлив!“. Границите вече нямат значение.

„Градовете навсякъде по света станаха много по-обединени, развиха се бързо, така че националните граници вече не са толкова важни. По-важно е мястото, където живееш. Що се отнася до развитието на икономиката и търговията, светът наситина се превърна в глобален.“

Така открива София. Тук се чувства щастлив вече три години. Има свои любими места.Не се оплаква от задръстванията в града, защото ги приема за нормални. „Това е проблем на всеки голям град по света. Просто трябва да свикнете с него.“, казва Грегор. Не успява да свикне обаче с небрежното отношение на хората към околната среда.

„Мисля, че ще е добре, ако хората тук започнат да участват по-активно в грижата за домовете си и за градинките пред тях. Да започнат да се грижат за града, в който живеят. София има потенциал да бъде много красив град. Вече има известен напредък – възстановяват се отделни сгради например, и това е стъпка в правилната посока. Но не е достатъчно. Хората наистина трябва да участват в този поцес колективно.“

А хората са тези, които правят градовете. Според Грегор София е прекалено малък град, за да бъде космополитен. Но той е сигурен, че столицата ни се развива и върви напред. Към живот без граници.

„Единственото, което все още ви липсва, е малко повече отвореност към различните култури. Разбира се, София вече е един вълнуващ, шумен и развиващ се град, но ви липсва разнообразието между хората и това, което се случва в един град благодарение на него.“

Градът ни, между днес и утре. Преди границата бе само една. Тази на Студената война. Днес границите са много. Избираме ние.

„Хората тук са много емоционални, обичат да излизат, да се забавляват, общителни са. Имате красива природа, чудесно море, макар че не одобрявам строежите по Черноморието ви, но все пак имате възможности за спа-комплекси и туризъм.“

Според Грегор единственото, на което трябва да се научим, е да работим заедно за по-доброто глобално бъдеще на страната ни.

“ Основният проблем на българите е, че са индивидуалисти, нямат чувство за колективен труд и не умеят да работят добре в екип. Тъжно е, защото по този начин ощетявате себе си. Ако се научите да работите заедно и да си сътрудничите, това ще направи обществото ви по-щастливо и по-успяващо.“

Причините за тази „национална черта“ европеецът без националност открива в историята ни. Признава, че не е виждал другаде по света толкова разнолико общество.

„ Най-интересното нещо в България е, че в нея се усещат ароматите на много страни. Когато живеех в Тайван, забелязах, че хората са силно повлияни от Китай и САЩ, просто ззащото това са двете доминбиращи страни там. България обаче изглежда като огромен микс между Австрия, Великобритания, САЩ, Франция, Германия, списъкът сякаш е безкраен…И всичките тези влияния са се слели в българското общество…“

Може би заради това не се чувства чужденец в българия. София е неговият град на границата. Ако му омръзне – просто ще я пресече. Неговата житейска философия е проста : „Ако се чувстваш чужденец някъде, си свободен да си тръгнеш.“

„В живота има върхове и падения, независимо къде живееш. Сега съм щастлив. Вярвам, че тук, в София иамм много възможности и се надявам да допринеса за тяхното осъществяване.“

Грегор учи български. Има българско семейство. Мечтите му са свързани с България и с хората тук.

“ Не мога да казва много неща на български, говори малко, но още не емного добре, трябва да учи повече.“

Ще научи български. Грегор вече зане шест езика. Ако остане в България, синът му ще говори български по-добре от него. И ще познава само една граница – границата между дне с и утре.