http://moednevniche.wordpress.com/2007/11/13/84/ Sunshine in your eyes... Wed, 10 Jun 2009 14:07:45 +0000 http://wordpress.com/ hourly 1 http://moednevniche.wordpress.com/2007/11/13/84/#comment-6 asktisho Wed, 21 Nov 2007 20:32:37 +0000 http://moednevniche.wordpress.com/2007/11/13/84/#comment-6 Много интересен човек е този. Номад по душа. Различен. Интересен е може би именно защото е различен. Преди време срещнах една американка, която така странстваше по света в търсене на свободата и на себе си. Баща й се самоубил, сестра й се записала в армията и тя останала съвсем сама - майка им изчезнала безследно преди години. Излязла да си купи цигари и не се върнала никога. Като по филмите. Само че на истина. Запознахме се на Камен бряг - над бутилка асеновградски мавруд, пържени филийки с мед и качествен мексикански джойнт, донесе го тя. "Пребърквали са ме сто пъти. Никога не могат да го открият. Била съм в страни, където заради такава торбичка могат да те осъдят на смърт." Оставих я на пътя за Румъния - да си хваща стоп към неизвестното. Докато карах обратно на юг - към болезнено познатия ми, любим, но едновременно с това банален и много красив свят, малкият й силует с вдигната край пътя ръка ставаше все по-малък и по-малък. Изпитах неоправдано чувство за празнота. За някака загуба. Току що пътят ми се беше пресякъл и разминал завинаги с един истински човек. Дано да си щастлива, Кейт. Много интересен човек е този. Номад по душа. Различен. Интересен е може би именно защото е различен. Преди време срещнах една американка, която така странстваше по света в търсене на свободата и на себе си. Баща й се самоубил, сестра й се записала в армията и тя останала съвсем сама – майка им изчезнала безследно преди години. Излязла да си купи цигари и не се върнала никога. Като по филмите. Само че на истина. Запознахме се на Камен бряг – над бутилка асеновградски мавруд, пържени филийки с мед и качествен мексикански джойнт, донесе го тя. „Пребърквали са ме сто пъти. Никога не могат да го открият. Била съм в страни, където заради такава торбичка могат да те осъдят на смърт.“ Оставих я на пътя за Румъния – да си хваща стоп към неизвестното. Докато карах обратно на юг – към болезнено познатия ми, любим, но едновременно с това банален и много красив свят, малкият й силует с вдигната край пътя ръка ставаше все по-малък и по-малък. Изпитах неоправдано чувство за празнота. За някака загуба. Току що пътят ми се беше пресякъл и разминал завинаги с един истински човек. Дано да си щастлива, Кейт.

]]>