Да спреш цигарите
Напоследък ми се струва, че едно от най-положителните и добри неща, които съм правила, е това да спра цигарите. Не е лесно, но е възможно. И то без таблетки, лепенки, никотинови дъвки и разни там други “шитни” (или казано по-просто - безсмислени разходи за безсмилени залъгалки).
Днес мога да кажа: Чудесно е да не пушиш! Наистина. Текстът, който публикувам след тези “уводни думи” събра сума ти коментари в bpm.cult.bg - най-вече отрицателни. Хората, които пушат, явно някак ествествено си мислят, че цигарите са част от тях. Понякога ги защитават толкова енергично, че ми се струва, че ги обичат повече от живота си.
Истината е, че аз ги спрях заради човека, когото обичам повече от цигарите. Като в един от епизодите на “Сексът и градът” (любим между другото, заради Кари). Честно казано, дори не зная как точно се получи - явно много, много силно поисках да ги спра.
Пуша от 14 -годишна. Естествено. Както много други хора, както почти всичките ми познати, колеги в университета и приятели. Аз отраснах във време, в което беше модерно да се пуши. Всъщност има ли мода за пушенето? Според мен вече не е модерно да се пуши, вече си cool, ако не пушиш и живееш здравословно.
Е, аз просто спрях цигарите. Изхвърлих ги в кошчето на лошите спомени. Започнах да пуша заради първото си “сериозно гадже”. Спрях ги заради последното сериозно гадже. Съвсем сериозно 
Усещането е супер. Сякаш съм скъсала оковите. А пушех много. Понякога. В някои периоди. По купони. По срещи. Вечер. А най-много сутрин. И вече не пуша. Може би само пушач, който иска да спре цигарите или човек, който ги е спрял, точно както и аз, могат да ме разберат. Много хора няма. Ще кажат: “Тази пък на к’ва се прави?Голяма работа! Аз пък не искам да ги спирам!” Така би казала и най-близката ми приятелка, въпреки че веднъж ги спря за три месеца. И пак започна. Без да знае какво е да усещаш вкуса на храната наистина, а не да мислиш за поредната цигара. Какво е да пиеш кафе, а не да пушиш, докато пиеш кафе. Какво е да ухаеш на парфюм, а не на цигарен дим. Какво е да бъдеш свободен.
А ето го и текста:
“Няма нищо по-лесно от това да спреш цигарите – правил съм го десетки пъти.” – Марк Твен
Половината от познатите ми не биха си направили труда да прочетат какъвто и да било текст на тема : “Как да спрем цигарите?”. Просто защото съвсем не желаят да ги спират. Те са хора, които обичат да пушат и това за тях е не само навик или необходимост, а удоволствие.
Спомням си как една моя позната в отговор на зададения от мен въпрос : “Защо не ги спреш?” – ме погледна учудено и леко възмутено, след което ми отговори : “Това е единственото удоволствие в живота ми. Ако спра и цигарите, то какво ще ми остане? Спазвам диети, не ям хляб, не ям сладолед, почти не пия… Закъде без цигари?”
Именно този реторичен въпрос “Закъде без цигари?” е символ-верую на всички заклети пушачи в България, които в сравнение с групата на непушачите, все още са значително мнозинство.
Половината от другите ми познати, обаче, изобщо не биха прочели този текст. Просто защото не представлява интерес за тях. Истината е, че непушачите (тук визирам тези щастливци които никога не са опитвали да пушат или никога не са пушели “сериозно”) не ги е грижа за проблемите на почитателите на тютюна. Повечето от заклетите непушачи изпитват единствено раздразнение от цигарения дим или от съответния “вредител”, който го произвежда. Други непушачи пък само привидно дават вид, че димът не им пречи. Всъщност те се стараят да ограничат контактите си с пушачи и със сигурност им е неприятен дъхът на приятеля/ката - пушач.
Именно благодарение на своето обкръжение от свободни тютюномразци, тоест – приятели и познати, аз успях да спра цигарите. Мога с гордост да отбележа, че не пуша вече няколко месеца. Колко ли са всъщност? Мисля, че периодът ми на прочистване трае вече около три-четири месеца. Хубавото е, че вече отвикнах от цигарения дим до такава степен, че изпитвам непоносимост, ако някой около мен пуши. И досега не мога да повярвам във волята на собствения ми организъм да спре цигарите.
Започнах да пуша на 14 години. Помня първата запалена цигара – на плажа във Варна. “Нищо особено.” – си казваш –“ Всеки опитва, защо да не опитам и аз?”. Опитът ми обаче не спря дотук. След лятната ваканция продължих да пуша с “по-големите батковци и каки” в двора на гимназията ми. Дори не се замислях дали някога ще спра. Харесваше ми да пуша и започнах да опитвам всички възможни неща, които ставаха за пушене + всички възможни видове цигари. Пушех леки, тежки, когато каквито има и когато който ми даде. Пушех много и навсякъде – вкъщи на терасата, преди училище, в междучасията, след училище, на купони, докато учех…Навсякъде и по всяко време. За цигари винаги намирах пари от джобните си. Когато майка ми разбра какво толкова крия в чантата си, бе разочарована, но не предприе нищо, за да ме спре. Обясни ми, че е вредно. Аз, разбира се, отвърнах: “Да, знам.”. И продължих.
Моята история не е нито различна, нищо с нещо по-особена от другите подобни истории. В този текст също няма нищо особено и не трябва да има. Това, което искам да кажа, е “Аз ги спрях!”. Сигурна съм, че има още много, много хора, които искат и могат да го направят.
В един прекрасен ден тялото ми отказа да приема насилствено вкарваната му отрова. Каза си: “Стига!” Разбира се, тази неочаквана промяна стана и под непрестанното въздействие на приятеля ми ( добре, че всичките ми гаджета винаги са били страстни непушачи, като изключим един, който пушеше повече и от мен). Така, след няколко месеца упорита борба и постоянство минах в лоното на добрите непушачи.
Днес не пуша. Утре също няма да запаля цигара. Понякога, когато видя жена с цигара на улицата, се питам: “Какво бе усещането от вдишването на дима?”. Истината е, че не мога си спомня. Постепенно цигарите изчезнаха от моя живот. Ако преди се стараех да се оградя с приятел- пушачи, за да можем заедно да си пафкаме на спокойствие, то сега повечето ми познати и близки приятели са непушачи или поне вече не пушат в мое присъствие. Благодарна съм им за това.
Тютюневата индустрия загуби един от потребителите си. За съжаление, има още милиони хора, които едва ли ще осъзнаят ненужността на цигарите. Истината е, че се чувствам прекрасно без тях. Не просто добре, а – прекрасно! Всеки заклет пушач, който прочете тези мои думи, ще си помисли, че цигарите ми липсват и затова така страстно се опитвам да убедя (сама себе си), че без тях съм по-добре. Всъщност не ми липсват. Тежаха ми преди, бяха като бреме, което винаги носех със себе си, навсякъде. Полудявах, ако трябваше да седна на маса за непушачи и едвам дочаквах края на срещата, за да запаля. Познато, нали? Бях пълен егоист, що се отнася до вредния ми навик. Исках да си пуша, независимо от човека срещу мен или до мен.
Днес осъзнавам, че отказът от цигарите е жест не само към самия теб, но и към другите.
Krasen каза,
февруари 1, 2008 @ 9:51 pm
пуша от … има няма 6 месеца … заклевам се ! това е най-неприятния навик ,който човек може да си създаде .то не е пристрастяване ,просто навик … но е мн силен… страх ме е,че ако ги спра всеки божи ден до края на живота ми ще ми се пуши така както когато стана сутрин или след ядене… нямам и стимул… спрях фитнеса… наистина искам да ги откажа но все … оставям за другата седмица… цъкам “изпрати коментара” докато паля поредната… срам ме е
Elis каза,
февруари 3, 2008 @ 8:53 am
Наистина кофти ситуация… Защото по думите ти личи, че наистина ти се иска да кажеш “Сбогом” на цигарите. Моят съвет е - не им казвай “Чао” за малко - за няколко месеца или за няколко дни, защото пак ще пропушиш. Трябва просто да ги спреш и според мен ще можеш, защото само хората, които не се замислят дали да спрат цигарите, са истинските пушачи. Останалите имат волята да ги спрат, защото вече са се замислили върху това. Просто една сутрин си кажи: “Нямам нужда от цигара, докато си пия кафето”, а след като се нахраниш направи нещо различно от това да запалиш. Постепенно организмът ти пак ще свикне да живее без цигари. Въпрос на навик е все пак, нали
EyesWideShut каза,
февруари 17, 2008 @ 7:27 pm
Za syjelenie az vse oshte pysha makar che gi sprqh za 6 meseca pone 2 pyti. Pusha 10 godini veche, koeto e mnogo jalko. Ne ochakvah che shte byda pushach, zashtoto nenavijdah cigarite, no v edin moment pochnah i ot togava si pusha. Ot nachaloto vseki misli che e vremenno neshto- ili izobshto ne se zamislq.
Km Krasen……. vsichko pri teb e na psihicheska osnova. POvqrvai mi, pushish ot 6 meseca, shte gi spresh mnogo po lesno ot men. Naistina e taka, spirai kolkoto se moje po skoro i nedei da mislish kak shte se chuvstvash bez cigarite. I az si mislih taka, che cql jivot she mi se pushi, izobshto ne e taka. Kakto pishe Elis, vednyj spresh li gi, pochvash da ne gi haresvah izobshto. E, ot vreme na vreme, moje da ti se dopyshi kato si v kompania, tova zavisi ot chovek do chovek- no nedei- samo istinski nepushach moje da si pozvoli da zapali edna cigara i da ne iska vtora. Misalta mi e, ako ne gi spresh sega, sled 10 godini shte si kajesh, che ne si znael kakvo e da si pristrasten km cigarite.
Elis, mnogo e dobre za teb che si gi sprqla. I az sm chula ot mnogo priateli podobnite linii che si haresvat cigarite, che ne iskat da gi spirat i ten podobni…. Tova spored men e zashtoto ne iskat da priznaqt na sebesi che dori da poiskat da gi sprat, shte im e mnogo trydno- i kazvat che ne iskat zashtoto po tozi nachin ubejdavat sebesi che poiskat li, shte mogat.
Cigarite povrejdat psihikata, tqloto, duhat, i genite- da ne govorim za vsichko drygo. Zle mi che gi kazvam tezi neshta a oshte ne sm gi sprqla- no sys sigurnost shteshe da mi byde po lesno ako pusha samo ot 6 meseca.
Elis каза,
февруари 18, 2008 @ 8:06 am
Да, определено все повече се убеждавам, че рано или късно цигарите се превръщат в проблем… Всяко удоволствие си има цена, нали? В началото не ги усещаш като бреме, а и си казваш: “Какво пък, все някога ще ги спра!”. Времето минава, а цигарите остават с теб, до теб, в теб
Някои хора казват, че трябва да ги спрат от раз. Така е, но ако не успяват, по-добре поне драстично да ги намалят.
Благодаря ти че сподели мнението си за цигарите тук, в моя блог. Наистина ми се иска да ти пожелая да ги спреш или поне да ги намалиш. Имам една позната, която си купи електронна цигара. Можеш да я пушиш навсякъде, защото няма дим и не мирише изобщо. Така поемаш само чист тютюн, не и разните добавки, които ни тровят в цигарите. Само че не изглежда да е същото. Аз не съм я опитвала, но някак е странно това пушене и повечето хора пак се връщат към добрите стари приятели - цигарите.
Не знам… В крайна сметка ако пушиш по три цигари на ден, пак е по-добре, отколкото по десет-двайсет, нали…
Успех!
Димов каза,
март 8, 2008 @ 10:55 pm
Аз пък си мисля, че на авторът продължава да му се пуши…защо ли? Много просто, спрях ги на 16 ноември 2007, оттогава насам не съм си дръпвал дори веднъж и въпреки това броя всеки ден, имаше моменти в които едва издържах да не запаля, особено когато бях нервен. Това ми е втората пауза, първата беше точно месец, а сега, дори над три месеца след последната цигара още не вярвам, че тя е била наистина последна…мисля си, че ще ги откажа тогава, когато спра да броя дните, но ми се струва твърде вероятно да припаля
Има и друго, липсва ми усещането, определено изпитвах удоволствие от цигарите, когато не прекалявах…не знам…
Elis каза,
март 9, 2008 @ 12:29 pm
Разбира се, че има моменти, в които ми се пуши. Ео само няколко от тях: когато пия бира, когато съм нервна или притеснена, когато се видя с най-добрата ми приятелка и тя не спира да пуши цигара слад цигара… Ситуациите са много, решението обаче е едно. Виж, щом ти се пуши и можеш да се ограничаваш с по няколко цигари на ден - ок, пуши си, според мен не е чак толкова голям проблем. В по-горните коментари вече споменах, че както спирането на цигарите, така и пушенето, си е лично решение и личен избор.
петър унифоров каза,
април 3, 2008 @ 7:16 pm
Здравейте,
не знам откога са коментарите , но искам да оставя моя .
Днес сме 3ти април 2008ма - вече 5ти ден не пуша - прочетох книгата на АЛЪН КАР “НЕ ПУША ВЕЧЕ” и да ви кажа, дали от нея, дали защото вече бях решил, (даже дни преди това си счупих пепелника), но все не смогвах и така имах и друг мотив, но вече не пуша 5 дни.
ИЗОБЩО!!! НИТО ЕДНА ЦИГАРА !!!
Пуша вече 18 години, но не съм минавал много често кутия на ден - така че е поносимо, но пък не съм успявал никога да ги спра за повече от ден. Рекордът ми от началото на пушенето ми беше 3 месеца, но тогава не бях истиски пушач - пушех сигурно кутия за 3 дни.
Онзи ден чух по ДАРИК дна водеща, която смучела по 2-3 кутии да хвали (между другото) в разговор по други теми тази книга - отидох, намерих я и я прочетох.
МАлКО трудно се чете, защото по едно време почва да се повтаря, но може би и точно в това е тайната - че успява да ти внуши различна гледна точка.
АМИ ТОВА Е - вече 5 дрн без цигари. Според АЛЪН КАР след 1вия ден вече си независим , но все още ми е трудно да запълня времето и дробовете си с нещо друго освен задушаващ пушек.
ПРОЧЕТЕТЕ Я - доста са успяли - и ние можем
ПРИТЕСНЯВАТ МЕ САМО коментарите по-горе на жената, която не пушила 6 месеца а после пак почнала - ако и с мен ще е така направо да ги почвам пак
И с книга и без книга си е зор - да спреш нещо което си прави почти несъзнателно толкова време
Elis каза,
април 5, 2008 @ 9:52 am
Дано тази книга наистина да промени живота ти
Пожелавам ти го искрено! Ако успееш да задържиш този момент - денят, в който си решил да спреш цигарите, и ако винаги си напомняш колко ти е добре без тях, то със сигурност няма да пушиш никога повече. Да, има хора, които не успяват; да, има и хора, които спират от раз. Ти решаваш дали да бъдеш от страната на печелившите 