Блогът на Елина Цанкова

Ето какво измислих тази вечер за хапване с подръчни материали Мисля че най-важната част от вечерята ми е хубавата бутилка червено вино. Останалото е въображение и апетит!

Спасителните консерви с риба тон, както винаги ми дадоха муза Рецептата е за макарони с риба тон. Желателно е макароните да са на добра марка, за да ви е наистина вкусно. Аз не слагам сосове на спагетите или макароните, защото те и без това са тежка храна. Затова оставям тази част на вашата преценка

Продуктите:

1 пакет (или половин) макарони - аз лично използвам и спагети за тази рецепта, но с макарони като че ли е по-добре

малко масло

босилек

консерва филе от риба тон

няколко кисели краставички

каперси

В подсолена вода слагаме макароните и варим около 1о-15 минути. Изцеждаме добре от водата и подправяме с маслото и босилека. Отгоре слагаме нарязаните на ситно кисели краставички и рибата тон. Добавяме 4-5 каперси.

Фасулска работа, но според мен е много вкусна Приятен апетит!

Вечерта се превърна в ретро купон. В случая компютърът е моят личен DJ Компилацията е от най-добрите ретро парчета - хит след хит! Толкова се вживях в импровизирания си домашен купон, че се чудя дали да не се облека в нещо “по-така” или да си сложа поне червило. Танцувам си пред компютъра, което хич не е добре. Кога и как стигнах до момента, в който писането в блога се превърна в домашна дискотека? Звучи малко страшничко… Не че ми липсват купоните, но вече спрях да излизам през вечер и да танцувам на всяко готино парче.

Всъщност  писането и музиката се допълват добре. Едното помага на другото. Имах приятел, който живееше чрез дисковете и радиото. Буквално. Мечтата му бе да стане DJ. Стана. Сега ходи по разни фестивали и партита, за да  прави хората малко по-щастливи. Чрез музиката, която създава.

“Sweet dreams”

„Спри да звъниш!” е първата агресивна мисъл, която си прокарва път през все още спящото ми съзнание. Алармата на телефона. Безумен звук в тишината на стаята. Протягам ръка, за да спра проклетото нещо, докато си повтарям наум : „Още пет минути, още пет минути, само още пет минутиииии”. Свивам се на кълбо под завивките. Топличко е…хмммм…колко е хубаво да си поспиш още малко, малкооо, малкоооооо.
Да, определено след седмица и половина коледна ваканция, ми е трудно да се събудя. Трудно ми е дори да си помисля за работа. Трудно ми е да се върна към ежедневния ритъм. Все едно да се събудя след дълбок и хубав сън, за да разбера, че е бил само…сън.
Добро утро на всички работяги! Както казваше Робин Уилямс в едноименния филм: „Good mooorning, Vietnam!” Е, ние не сме във Виетнам, стига работното ви място да не прилича на бойно поле Как да се върнем към работните задачи след като седмица и половина сме си живели спокойно, безгрижно и весело? Спали сме до обяд и сме пили и яли до пренасита…
Сега, разбира се, си поставяме за цел да свалим 1-2 кила (5-6-7)… Да започнем да четем повече книги…Да работим с хъс и желание…Да печелим повече пари…Или просто – да се върнем към нормалния си, извънпразничен живот.

Моят съвет: мисли положително!

Навън вали сняг. Вчера имах илюзията, че това е една прекрасна зимна картина, защото я наблюдавах през прозореца. Днес излязох за работа и…едвам стигнах , въпреки че се повозих на трамвай, чаках по светофари и кретах като костенурка по затрупаните с киша улици. НО – ето ме вече на работното място, усмихната и пожелаваща на всички колеги разни хубави неща Мисля положително! Ентусиазмът ми вероятно ще се задържи от два до пет дни Важното обаче е, че днес го има!
След сравнително дългата почивка всичко ми се струва интересно – и четенето в интернет, и отговарянето на имейлите, и преглеждането на пресата от А до Я… Всъщност се подготвям за следващата седмица и тази не е толкова напрегната. Поне засега.
НО – аз си мисля за новото си начало през тази година. Действа ми много ободряващо – като чаша силно кафе.
Наистина ще „вляза в релси” :)Ще намаля кафето.
Ще намаля храната (стига с тези празнични гозби, че…)
Изобщо няма да пуша (голям срам, ама на Нова година изпуших цели четири фаса. Много тъпо.)
Ще започна отначало всичко добре познато старо.
Всъщност ми се струва страхотно.
Мисли положително! Ако не ти се мисли – ок. Не мисли изобщо. Ако те мързи да се върнеш на работа – не се връщай. Може пък и шефа ти да го мързи. Така ще си удължите взаимно почивката. Ако обаче всички покрай теб са стриктни и навреме на работа, а ти се успиш и пристигнеш свеж като краставичка в края на работния ден… Ами…Нищо, важното е, че мислиш положително

Аз например много обичам да си поставям някакви свои си, малки или големи цели, и да си ги постигам една по една. С някои успявам, с други – не. Това ме прави малко по-щастлива. Целите са ми вид приятели.
Така че другият съвет от мен – имай поне по една цел на ден!
Може да е съвсем незначителна за другите, а за теб да е голяма.
Ако планината не идва при теб, ти иди при нея!
Успех!