Сградите на миналото
Срутени къщи, паднала мазилка, откъснали се части от сгради… Непредвидими. Под които спомените остават изгубени. Затрупани от бързата забрава, с която подминаваме проблемите. Минаваме покрай тях всеки ден. Във всеки град на България. Не подозираме, че нечия немарливост може да бъде опасна за нас.Трябваше да се случат няколко трагични инцидента, за да се активизират местните кметове. Сега описват опасните сгради, сградите–убийци – онези, под които минаваме; онези, в които живеем. Къде бяха Отговорните досега? Когато една сграда в центъра на София затрупа под отломките си две млади момичета. И двете – невинни, случайни жертви. Непредвидим инцидент, казаха тогава. Инцидент, който продължава да се повтаря и другаде в България. Забравяме – продължаваме. Днес до трагичното място на софийската улица „Алабин” има реклама на марков бутик. Точно под празното място на спомена за случилото се.Рухнали сгради. Четири подобни случая само за два месеца във Варна. Истински страшният – онзи, който също нарекоха „непредвидим инцидент”. Тогава под бетонните козирки и рекламните пана в центъра на морската столица загина и друго младо момиче. Студентка. Търсят се виновните, но дано този път бъдат намерени. И не, това не са сградите… Удобно е непредвидимите инциденти да се превръщат в суха статистика. Тази седмица къща се срути във Варна. За щастие, не върху случайни хора. Като по чудо. За статистиката – една паднала сграда, две смазани коли, въздишка на облекчение. Този път няма загинали. Докога?
