Гражданите - блогъри
Поговорихме си с тях за това какво е да бъдеш блогър - в интернет и в живота. За това какво е да имаш позиция на “гражданин на Република България”. За това какво е да пишеш в блога си както за нещата от личния си живот, така и за важните проблеми на страната. Благодаря им за откритостта, към която се стремят! И им желая още много, много смели мисли и още по-смели мечти! Един кратък разказ за двама блогъри като всички нас…
Ако все по-често чувате една дума, която ви се струва свързана с компютър, но не разбирате значението й, това вероятно е думата „блог”. Какво е „блог” ли? Това е моята лична странциа. Всеки ден а пиша тук. Милиони хора по света правят същото.Блоговете са интернет форма, в която всеки човек може да пише и публикува свободно. Представляват страници в глобалната мрежа, които съдържат текстове, снимки и връзки към други сайтове. Тук всеки потребител в интернет може да прочете написаното от мен и да го коментира. Хората, пишещи в своята интернет-страница, се наричат блогъри. Те са онези, които наистина имат какво да кажат…
Григор Гачев: „За да се науча да бъда открит пред другите. Откритостта е сила. Когато човек не се крие, когато си казва, каквото му е на душата и когато стои зад него с името си, това му дава много сила.”
Делян Делчев: „Не търся да провокирам никой. Търся един вид начин да направя архив на моите емоции.”И двамата са запалени блогъри, занимават се с компютри и обичат да записват мисли. В интернет пишат за живота, политиката и хората. Покрай блоговете читателите се превръщат в приятели, във виртуално гражданско общество.
Григор: „Интернет даде възможност на тези, които имат желание да се борят, да се срещнат, да се намерят и да видят, че не са сами, че не са се отчаяли и че са заедно.”
Делян: Бих казал, че повечето хора, които познавам, без значение дали ползват интернет, изказват някакво лично мнение. И ако личното мнение е половината на това да има гражданско общество, бих казал, че половин гражданско общество имаме.”
Григор: „А може би защото хората не вярват, че могат да излязат и да бъдат чути, дойато в интернет личното мнение някакси остава. Остава усещането, че то се вижда.”
Някога Григор прави първата интернет страница на СДС. С тях е по протестите срещу властта, докато не идва новото време. Сега не е нито ляв, нито десен. Има своя теза за България: „Политиците ги имаме, народа го нямаме.”
Григор: „Веднъж бях писал в блога си открито писмо до председателя на Народното събрание Георги Пирински. Бях изразил противоположното мнение на повечето българи – че нашите политици не са по-лоши от западните, че пирински с нищо не е по-лош от един Митеран или Кол. Проблемът му е, че е случил на българския народ, а не на френския или немския. Ако беше във Франция или в Германия, и той нямаше да управлява по-зле от Митеран или Кол. Ако и те бяха тук, и те щяха да се разгащят по същия начин.”
Скорошно проучване определи българите и румънците като най-големите песимисти в Европа. Песимисти, които не вярват в промяната. Или нямат волята да я постигнат.
Григор: „И ние чакайки къщата да ни я измете и изчисти доброто БКП, доброто СДС, добрия цар, добрия пъдар, добрия еврокомисар и вероятно още някой, изпадаме в положението на домакиня, която седи, потънала до кръста в пълна с боклуци къща и чака да й изчисти къщата доброто ХЕИ, доброто БКП, доброто СДС, добрия цар, добрия еврокомисар и т.н.”Делян: „Българите трябва да започнат да навикват да бъдат малко по-активни в позицията си. Аз съм абсолютно сигурен, че всеки има позиция, но не всеки е достатъчно активен да я показва, къде поради страх, къде поради мързел.”Григор: „Ние не си стопанисваме политиците както трябва. Ние се чувстваме в България не като граждани, а като поданици, не като хора, а като добитъци. Ние сме на мнението, че тези хора са „важните фигури”, които управляват държавата. Няма такова нещо. Аз съм гласоподавателят! Тези хора са няк’ви мениджърчета, които съм назначил в частната си фирма, та да ми се правят на велики. Моля? Ето така следва да разсъждаваме.”
Според компютърните специалисти смели сме само на думи – в кръчмата, в интернет или у дома. Дали референдумите могат да променят това – да се научим наистина да отстояваме позицията си на граждани?
Делян: „Ще бъде същото като с гласуването – в началото ще има голям интерес, после ще отмине.”
Крайни са. Дори в чакането нещо да се промени. Защото искат да виждат около себе си истински мислещи, активни хора. Откриват ги в интернет, не и в живота. Твърдят, че блогър означава действащ човек. Човек, който не спира да търси комуникация с другите. И така да променя света.
Григор: „Като действаме! Като разберем, че това да отидем на митинг да искаме оставката на някой особено корумпиран министър е много по-важно от това да отидем на работа.”Делян: „Мисля, че има един такъв момент, в който хората се дистанцират от държавата. Може би е наследство от миналото, но някак е непроменено.”
Григор: „Да ги накараме да вършат реална работа е наша работа. Ние сме за това. Ако ние не го вършим, няма кой да го върши. Ако ние не ги накараме да ни управляват както трябва, те няма да ни управляват и ще ни крадат.”
Ще се чуят ли – народ и политици? Едните говорят тихо, а другите – хронично недочуват. Ще отворят ли обща страница в интернет, за да пишат историята на България в Европа? Или ще останат офлайн…
Делян: „Политическото управление и обществото се гонят. И това е нормално, защото това създава извънредно много възможности за гъвкавост, но хубавото е да бъдем близки.”
