Блогът на Елина Цанкова

 Тази вечер бе наистина забавно да се прибирам у дома… Чувствах се малко странно да вървя само по улиците, които преливаха от влюбени двойки, червени рози и сърца. Хората бяха някак различни - усмихнати, спокойни, оживени от доброта. Споделяха мигове заедно. Целуваха се, докато хванати за ръце бързаха нанякъде…за купон, за вечеря в ресторант, а може би също като мен искаха просто да се приберат. Там, където някой ги чака…

Бе различно прибиране у дома. Бързах нарочно, сякаш за да покажа, че и аз съм част от тази всеобща влюбена лудост. Разминавах се с момчета и мъже, купили цветя и балони, гордо вървящи към своята среща…

Красив бе светът тази вечер! Усмихнато влюбен, малко отнесен, цветен и щастлив Почти всеки, с когото се разминавах, ухаеше на много, много парфюм Особено мъжете - те просто бяха прекалили с ароматните течности, но все пак бе приятно :)Самотните жени по улиците бяха рядкост. Чак ми стана неудобно, че вървя сама и се престорих, че и аз бързам занякъде. А всъщност ми се искаше да остана по-дълго навън, да вдишам аромата на тази червено-страстна-любовна вечер и да доизмисля историите на хората, които виждах. Ето, там на ъгъла, двама млади се целуват. На отсрещния тотоар мъж продава червени балони. Изглежда съвсем малък в сравнение с тях. Група тийнейджъри почти ме отнасят с развълнуваните си викове, смеят се гръмко и отминават.

Сигурно така изглеждат карнавалите… Изпълнени с невидимата лудост на свободата. Празник е. Или поне повечето хора са решили да празнуват, да свалят маските от лицата си и поне за една вечер да бъдат истински, влюбени, различни. Или и това е само маскарад, споменът за който ще се стопи в утрешния делничен ден?

Няма значение. Важното е, че светът за малко бе различен. По-щастлив