Нова страница за Орхан Памук
Винаги съм вярвала, че Книгата представлява лично откритие. Хубавата книга е като добрия приятел - срещаш я случайно, харесваш я от пръв поглед/първо зачитане и след като я прочетеш, ти се иска да започнеш отначало. Аз създавам своите “приятелства” с книгите избирателно. Често някак неочаквано откривам дадена книга в даден момент - точно тогава, когато най-много имам нужда да я прочета. Сред скромната ми лична библиотека има книги, които са ми помогнали в труден момент, както и такива, с които съм пътувала, мечтаела, обичала… За книгите, които се превръщат в приятели, обикновено разбирам случайно - виждам ги на витрината и вече знам, че има защо да си ги купя. Всъщност аз не купувам книгите си, аз ги откривам.
“Нов живот” на Орхан Памук е едно от последните ми открития. Може би защото разказва подобна история - за вечното търсене на щастието, което всъщност е някъде съвсем близо до нас…Прочетох я за две вечери, бях позабравила удоволствието от това да се свиеш на дивана и жадно да поглъщаш с очи ред след ред. До последната 315-та страница. Стигайки до нея, вече исках да започна отначало. За да открия пропуснатото в нетърпението от четенето, да го преосмисля и запомня. Признавам, интересът ми бе провокиран и заради добре познатото ми име “Орхан Памук”. Обичам стила му, но последният му роман леко ме разочарова. По-скоро по линията на сюжета, а не на качеството на стила му. Просто идеята, която през цялото време доминира в романа, в един момент започва някак да ти тежи. Искаш нещо повече - повече екшън, повече диалог, повече случващи се картини. Описанието в “Нов живот” определено е за сметка на действието. Тук доминират състоянията, мислите, повторенията…Все пак едно от най-силните качества на Памук като автор си остава неповторимото му умение да рисува с думи. Неслучайно - дълго време е вярвал, че ще бъде художник и ще работи с четките и с боите, а не с думите. Любовта към литературата обаче надделява (за щастие на неговите читатели)!
С последния си роман Орхан Памук сякаш наистина отваря нова страница в своето творчество.Този роман звучи различно - написан е изцяло в стила на автора, но носи в себе си друг подход към изграждането на историята. Тя напомня разказ-пътуване, който някак очаквано се разгръща пред читателя. ”Нов живот” ни представя бавен, привидно неизненадващ с нищо сюжет за търсенето на Смисъла. Началото на романа е по-скоро описателно, отколкото пълно с действие, но развитието на историята постепенно увлича…За да достигне до силната кулминация в края на книгата - обрат, който осмисля и нашето собствено читателско посвещаване на този тъжен и пълен с метафори и философски препратки роман. “Нов живот” не може да бъде сравнен с предишни силни творби на Памук като “Името ми е червен”, “Черна книга” и “Сняг”, но все пак има свой, различен облик и е достатъчно качествено написан, за да бъде интересен. Ако наистина искаш да прочетеш още нещо от Орхан Памук, със сигурност ще стигнеш до последната страница. Иначе - не знам. Ето и сюжета:
Една случайно намерена книга променя посоката на живота на главния герой - 22-годишен турски студент, който живее спокоен и обикновен живот между лекциите, срещите с приятели и страстното четене на книги. До момента, в който… “Прочетох веднъж една книга и животът ми се промени изцяло.” Ако преодолеете скептичността си към това първо изречение на романа, може би ще успеете като мен да го прочетете докрай и на един дъх…
Главният герой е впечатлен от Книгата за смисъла на живота, която не спира да чете ден и нощ (всъщност така и не разбираме какво точно е открил в нея, отговорът е оставан на собственото ни въображение). Вглъбеният в книгата младеж усеща всяка дума като прозрение и започва да копнее за живот като описания в книгата. Докато започвах да чета “Нов живот”, ми хрумна, че този роман е писан за хора като мен -все още търсещи своя път в живота. Може би наистина е предназначен за нас - 22-годишните 
По пътя, посочен му от книгата, младият човек се влюбва в странната и красива Джанан… Заедно не спират да пътуват - без посока и цел. Животът им се изплъзва, докато го търсят. Сменят автобус след автобус и град след град. Не виждат видимото, защото копнеят да зърнат Ангела, който се появява само в ключови житейски моменти. Вярват, че само той може да им посочи Смисъла, който мечтаят да разберат. А всъщност търсят себе си…И двамата не знаят как изглежда този чакан ангел. За всекиго той има различно лице - любов, щастие, хармония или смърт… Опознават се по пътя, макар Джанан да е влюбена в друг - Мехмед. И той тръгнал като тях да търси смисъла, вдъхновен от същата книга. Ще го видим едва в края на романа - намерил своето вътрешно спокойствие в малък турски град.
Пътят събира Осман бей и Джанан, но и ги разделя. След години, така и ненамерили Смисъла, Ангела и Любовта, те имат свои семейства и свой обикновен живот. Покрай игрите с малката си дъщеричка и наблюдаването на влаковете на гарата, Осман бей все още чувства празнота от липсата на Смисъл. Така главният герой решава отново да тръгне на път, за да разплете историята на тайнствената книга, заради която е пропилял младостта си по автобусите и е започнал да вижда живота само в черно-бяло. Все още мечтае да открие своя ангел, своето провидение…Някога го е търсил по пътищата и го е молил да се появи - този така чакан ангел на щастието или на…смъртта. Защото преломният момент, в който човек намира своята съдба, е моментът на катастрофата, на смъртта…
Едва тогава Осман бей вижда Смисъла… Скрит е в спомена за единственото истинско нещо в живота - малката му дъщеричка, която чака своя татко, за да гледат заедно влаковете…
“Нов живот” не ми показа какво точно да търся по пътя, за да намеря правилната посока. Показа ми обаче, че пътят пред всекиго е един. И може да бъде много по-прост и видим, отколкото ни се струва, че е .
