Ето че пораснахме с една годинка. За него е първата, а за мен…хмм, следващата от поредицата „20те“ – малко непостоянни, неуравновесени, търсещи, губещи се, лутащи се години… Запознахме се на маса в любим и за двама ни ресторант. Бях много щастлива, че сме се срещнали. Това бе най- хубавият подарък за рождения ми ден 
Мисля си, че днес блогът ми би си пожелал по-често да пиша, а аз бих искала да имам повече вътрешно, мое си време, за да пускам мислите си на воля. Надявам се моят блог да не чувства същата лека тъга, която аз изпитвам всяка година по същото време. За някои хора Нова година е времето за равносметка. За мен това е 30-ти септември. Все не мога да се отърва от навика си да попълвам въображаем списък на успехите и неуспехите, който после лепя навсякъде около мен (само дето е невидим за останалите, защото единствено аз знам местата, където е разлепен). Всъщност като се замисля този блог е списък от почти всичко, случило се през тази година. Може би нямам нужда от друг лист с точки и подточки: +“пътуванията“, – „така и не положи усилия да подновиш някои важни приятелства“, + но пък спечели нови приятели“, – „не се записа на курсовете, за които събираш пари“, -“ всъщност почти изхарчи събраните за това пари“.
Да, изводът накрая винаги е в полза на минусите. Предполагам, че критичността е моят най-голям порок. Но си прощавам, сама на себе си, за всички грешки и несполуки през тази година. И съм много, много благодарна за хубавите моменти и хора, които срещнах по пътя си!
А ние с блогчето – подарък ще продължим със записките И заедно ще посрещнем и другата година – с нейната собствена крива от слънчеви и дъждовни дни…
