Ваканция в Рим

Италианската ни ваканция започва и завършва тук.

Колизеумът. Древното лице на Рим, което днес спокойно наблюдава шумните тълпи туристи, искрите на фотографските светкавици, забързаните коли и автобуси. Арена на живот и смърт, на „хляб и зрелища“, на отдавна забравен триумф със засъхнала по него кръв…

Ден първи, понеделник. Затаявам дъх, преди да изляза от мрака на метрото, защото зная – още миг и ще го видя, вечен в своята гордост, безразличен към развитието на света. Колко пъти съм го виждала на снимки, картички и календари; колко пъти съм гледала „Гладиаторът“ и историите за Рим по History Channel“! Силната светлина на парещия ден ме заслепява, и през присвитите от болка очи виждам малка част от каменното тяло. Няколко крачки… и ето го пред мен!

Някога сцена за гладиаторски битки и жадни за кръв тълпи, днес Колизеумът тихо пази своите тайни. Огрян от слънцето през деня, погален от луната нощем, потънал в светлини, застинал в едно друго, заличено време… Всъщност споменът за величието на империята сякаш никога не е напускал Рим, „Вечният град“ на владетелите и робите. Тук се намират античните останки на арки, храмове, дворци, запазили в своя каменен хлад стъпките на Траян, Цезар, Август. Останал е и Колизеумът, символът на Рим. Да, в италианската столица има още много забележителни места, но античният амфиатеатър заема челно място в моята лична класация. Неслучайно древните мъдреци казвали, че Колизеумът е сърцето на Рим и докато той стои, ще го има и Вечния град …

Най-красив е рано сутрин, когато огромните тълпи туристи като по чудо са изчезнали. Слънчевите лъчи бавно проникват през пролуките на каменните блокове и закачливо се сливат в сноп светлина. Все още е хладно, но към обяд въздухът ще изгори от топлина. Августовските дни в Рим са толкова горещи, че всяка минута се превръща в час. Върху огромните каменни блокове пред Колизеума скоро ще разпънат хавлии афроамерикански емигранти, които продават сламени шапки, чанти-менте с марката „Prada“ и стативи за фотоапарати. Някъде към 11-12 часа опашката от желаещи да влязат в Колизеума започва да придобива застрашителни размери. Стотици хора търпеливо чакат под палещото обедно слънце, екипирани с шапки и китайски чадърчета. Японците и корейците са истински стоици – не се опитвайте да се конкурирате с тях. От опит знам, че българинът не обича да чака на опашка 🙂 Така че гледайте да се изхитрите без да пререждате всички останали – просто станете по-рано. Най-добре бъдете пред Колизеума към 8-8.30 сутринта. Отварят го в 9 часа, но тъй като във всички гайдове пише същото, освен вас там със сигурност ще има още десет-двайсет човека. Входът (комбиниран с посещение на Форума) е някъде към 9 евро. След като най-накрая сте успели да влезете, вече можете да се отпуснете и да снимате на воля. Ранният час ви дава предимство – пристрастените към фотоапаратите си орди японци няма да ви пречат поне до след половин-един час, така че можете спокойно да се насладите на гледката и да намерите точния ъгъл за снимане. Да, японците наистина са невероятни – сякаш виждат Рим не с очите си, а с обектива на фотоапарата!

Въпреки че е трудно да си представиш как точно е изглеждал в миналото, мащабите на Колизеума са впечатляващи. Не спирах да се питам как ли е издържал през вековете и преходността на собствения ми живот ме връхлетя с пълна сила. Звучи като клише, но не е, защото единственото, което чувствах там, бе спокойствие. Усещане, че нищо на този свят, с неговата велика история, не зависи от теб. Някои неща остават, други – не, но единственият смисъл на живота е да го живееш щастливо и в мир със себе си, като опознаеш поне малка част от вечните места на света.

Дълго се взирах в мрачните подземия и арената над тях, опитвайки се да си представя битките на гладиаторите. Странно е как мястото, където се е проляла толкова кръв, където всяка битка е била съдбовна, а римляните са се забавлявали с прехода между живота и смъртта, все още е запазило притегателната си сила. Този античен амфитеатър побирал 50 000 души, но и днес през него преминават милиони хора от цял свят.

А вечер Колизеумът е новият Вавилон – тук можеш да чуеш всякаква реч. Английският се прелива в руски, после някъде до теб зазвучават испански и португалски, дочуваш и френски, докато японският бързо ги измества… Всеки е полудял да направи „снимката на живота си“ и измисля всевъзможни пози, в които да застане. Общото между хората обаче е щастието, усмихнало се на лицата им, както и възхищението, което прелива в очите им. Сякаш говорим на един език и не спираме да повтаряме: „Боже, боже, ние сме в Рим“ 🙂

Римският форум е следващата точка от задължителната програма. Обедното време, което сме избрали за обиколката, се оказва крайно неудачно. Ширналата се огромна територия, която трябва да пребродим под лъчите на жаркото слънце, би било твърде голямо приключение дори за Индиана Джоунс (но не и за упоритите туристи!). Това, което ще видите във Форума, са останките на Древен Рим – храмове, базилики, арки… Аз запомних арката на Траян и руините от постройките на Август, както и красивата Ботаническа градина с изглед към целия град.

Върху най-високите части на Форума са се намирали домовете на аристокрацията и на самите императори. Всъщност Древен Рим не се е отличавал съществено от градовете днес – имал е канализация, паркове, фонтани, храмове, библиотеки, бани… Твърди се, че голяма част от умението на римляните да строят своите пътища, канализации и домове, се дължи на наследството на етруската цивилизация. Въпреки че били завладени от Рим и напълно изчезнали като народ, етруските оставили силен отпечатък върху нравите и развитието на своите завоеватели. Поради фатализъм и крайното си миролюбие, етруските не се съпротивлявали на римляните. Те вярвали, че краят им е дошъл и затова трябва да се предадат на съдбата си.

И така – след двучасовата обиколка на Форума и литрите изпита вода, дойде време да похапнем 🙂 Все пак италианската храна заслужава  да бъде описана не само в няколко изречения, но и в цяла отделна глава… Не познавам човек, който да не обича пица и спагети, но обичайната представа, която имаме, съвсем не е достатъчна. Разнообразие е думата, която описва най-точно италианската кухня. Свикнали сме да асоциираме Италия със спагети болонезе и пица Маргарита, но всъщност има толкова много други типично италиански неща, които могат да бъдат открити, вкусени, запомнени… Ризото, лазаня, всевъзможни видове паста с ароматни сосове, пица с морски дарове, питки с пълнеж от моцарела, домати и рукола, задушени патладжани, салата с риба тон, тирамису, тортелини и изобилие от плодове за десерт…

Най-често се хранехме в ресторанти, където можехме да изберем храната си и да видим как точно я приготвят. Удобно е, защото винаги има различно меню с току-що сготвени ястия. Избираш си каквото пожелаеш, а после плащаш на касата. Цените са разумни – например салата, паста и малка бутилка вино струваше около 14 евро. 

Италианците наистина ценят храната, хубавато вино и спокойствието да им се насладят. Дори когато са на работа, отделят време за дълъг обяд, придружен с чаша вино. Изглежда, че добре си похапват, защото обикновено започват обяда си с лазаня или паста, след което ядат основно (например пиле с картофи), а десертът е огромен резен диня или други плодове. Всичко това е полято с вино, а след самия обяд идва ред на едно бързо еспресо. Така и не свикнах с навика им да пият кафето си на крак. Прекрасно е на вкус, плътно, силно и ароматно, но къде е удоволствието, след като просто трябва да го изгълташ за няколко минути? Италианците нямат навика да седят, докато пият дори сутрешното си кафе. Просто го изпиват почти на екс, със или без кроасан…и това е!

Вечерята също се състои от паста или ризото, придружена с месо или риба като основно ястие. Странно е, защото аз не бих могла да ям два пъти на ден толкова тежко меню, но… въпреки обилната храна и „джелатото“, което сякаш ядат непрекъснато, италианците не изглеждат никак пълни! Затова пък са пълни с енергия и се усмихват много повече от нас. Явно средиземноморската диета е ключът към вечното щастие 🙂

А моментите на моето пълно щастие в Рим бяха в прекрасния квартал „Трастевере“. Намира се близо до река Тибър и днес е едно от най-романтичните за туристите места. Това е артистичният квартал на града, мястото, където ще се загубите в лабиринт от улички, ще разгледате магазинчета на занаятчии и ще вечеряте на свещи в някое от многото бистра. Добре е да посетите Трастевере вечер, защото денят тук започва  следобед – заведенията бавно се събуждат, местните излизат с кучетата си на разходка, слънцето омеква, а кварталът се подготвя за поредната нощна фиеста. Туристите идват, за да търсят забавления, защото в Трастевере има изобилие от барове и семейни ресторанти. Когато за пръв път откриваш тази част на Рим, попадаш във феерия от звуци и цветове, докато просто се разхождаш из непознати тесни улици. Хей, погледнете нагоре! Може би ще видите прозорци, приютили простор за пране с накацали по него дънки, тениски и бельо – почти като в Средновековието, ама не съвсем 🙂

 Преди в Трастевере са живеели търговците, както и част от евреите. А днес… Кой знае? Може би само възрастни хора като тази баба, наблюдаваща туристическия поток под терасата си…

Подобно на Сохо, и в Трастевере своето място ще намерят артистичните души. Те могат да разпознаят онова щастие, което се случва, докато обикаляш уличките с мотор или велосипед, а после спираш, за да напазаруваш от зеленчуковия магазин и да си поговориш със съседката, която тъкмо започва да рисува своята последна картина… Вдъхновението в Трастевере наистина е на всяка крачка. Не е необходимо нищо друго, освен бавно да се разходите по уличките му, да поседнете пред фонтана в самия му център, а после дълго да вечеряте на свещи…

И като стана дума за романтика – минете по някой от мостовете над Тибър и внимателно се вгледайте в железните перила…Какво ще видите ли?

За себе си ги нарекох „катинари на любовта“. Върху тях са изписани имената на влюбените, а ключовете най-вероятно лежат на дъното на реката. Може би е някаква местна традиция – щом се омъжиш и хоп, заключваш любовта си катинар 🙂 Видяхме подобни катинарчета с всякакви имена (дори български) и до „Фонтана Ди Треви“. Красива традиция, стига да вярваш във вечната любов…

„Фонтанът Ди Треви“ също привлича огромни тълпи от туристи. Не мога дори да си представя сцената във филма на Фелини „La Dolce Vita“, където красивата блондинка Анита Екберг се къпе сред прохладата на фонтана…сама!  Гъмжилото от туристи в този район е денонощно. Всеки щрака като за последно, а влюбени двойки правят какви ли не маймунджулъци, за да заснемат идеалния кадър. Да поседиш пред фонтана се превръща както в безплатно забавление, така и в риск непрекъснато да се извиняваш, че случайно си попаднал във фокуса на нечий обектив.

Според легендата всеки, който пусне монета във фонтана, отново ще се върне в Рим. И разбира се, докато стоях там сама и чаках Милото да се наснима, един типичен италиански субект не пропусна да опита късмета си с думите: „Белла белисима, тук трябва да пиете вино, а не вода“. Италианците ми се сториха малко смешни в опитите си за свалка, но тъй като не оставах често сама, а и винаги споменавах вълшебната думичка „boyfriend“, след което натрапниците бързо-бързо изчезваха, не бих могла да дам обективна оценка относно италианските мъже 🙂

Край фонтана има изобилие от „джелатерии“, тоест – сладоледжийници 🙂 Изборът от видове сладолед е огромен! Добре че не съм сред страстните му любители, та само два пъти си позволих да го ям. Бих го определила като пристрастяващо-вкусен, малко тежък и лееекичко скъп (4-5 евро), но крайно необходим елемент от всяка гореща римска ваканция 🙂 По-добре обаче не яжте сладоледа си точно до фонтана, защото през деня има чичковци полицаи в униформи, които любезно или не съвсем ще ви помолят да се изнесете. Тук не само не можете да ядете, но не бива и да топите краката или ръцете си във водата (хм,  не си помисляйте да се „охладите“ набързо и с един душ във фонтана). В Рим обаче има още много фонтани, където си е напълно нормално да потопите ходилата си, изморени от продължителното ходене.

Задължително отидете в „Министерството на сладоледа“ (както го нарече Милото, след като го задърпах да влезем там). Намира се на улица „Via della Maddalena“ в близост до Пантеона и се казва „Della Palma“. За да го намерите по-лесно, просто тръгнете от Пантеона в посоката, откъде всички идват, яростно ближейки сладолед 🙂

По една от уличките след „Фонтана Ди Треви“ се намира и мястото за най-добрата пица на парче, която някога съм опитвала. Заведението се казва „Кафе Берардо“. Отново ще познаете мястото по извилата се опашка пред витрината с пици и намусената италианка с голям нож в ръце, която ще ви отреже така желаното парче. Нашият избор бе „пица салами“ – сочна, леко лютива, върви отлично с бира. Може би ви се струва логично да е по-евтина, щом е пица на парче, но всъщност две порции+две бири = 15 евро.

Вечер фонтанът е още по-красив. Приятно е да поседите край водата, а после да се разходите по осветените, шумни и пълни с живот улици в центъра на Рим. През някой от дните отидете и до квартал „Парионе“ – тук се намира известната „Пиаца Навона“, както и пазарът „Кампо Де Фийори“ и „Пиаца Фарнезе“. „Пиаца Навона“ е известна с фонтаните си : „Фонтанът на реките“ е дело на един от архитектурните гении на Рим -Бернини, и изобразява четирите големи реки Нил, Дунав, Ганг и Рио де ла Плата, както и техните континенти – Африка, Европа, Азия и Америка. Другият известен фонтан на тази пиаца е Фонтанът на Нептун.

Наоколо ще видите множество ресторанти, но лично ние ги пропуснахме, защото ни се сториха скъпи и твърде туристически. Интересни бяха художниците, разположили стативите и изложбите си от картини и карикатури по цялата дължина на площада. Единственият недостатък на Рим е липсата на музиканти, които да направят атмосферата на тези красиви места неповторима. Само веднъж видяхме двама музиканти – негър и бял, които свиреха прекрасно песни на R.E.M, Боб Дилън, че дори и на Depeshe Mode. Това бе в последния ден от престоя ни и останахме да ги слушаме близо два часа, като им оставихме всичките си по-дребни пари.

Отбийте се и до пазара „Кампо Де Фийори“ – работи всеки ден без неделя.

 

Най-добре е да дойдете дообяд. Ние останахме разочаровани, но може би защото очаквахме да видим нещо подобно на пазара в Барселона, който е неповторима смесица от продукти, аромати и разправящи се помежду си продавачи. Този пазар в Рим обаче  се състои от няколко сергии за плодове, зеленчуци, сирена, подправки, месни продукти, паста и вино. Приятно е да се види, но не е нещо, което бихте запомнили завинаги. Ако все пак сте решили да си купите подправка за сос „Карбонара“, това явно е идеалното място да го сторите! Това, което наистина си заслужава да видите, е статуята на италианския философ и астроном Джордано Бруно, която се извисява насред пазара. На това място, преди стотици години,  той е бил изгорен на клада заради убеждението си, че вселената е безкрайна и в нея има много светове, а планетите се въртят около Слънцето…А може би и заради новаторското си мислене и думите: „Ако не беше религията, нямаше да има невежи“.

Религията обаче е оставила дълбок отпечатък върху развитието на Рим. Католическите храмове са навсякъде в града и впечатляват както с мащабната си и пищна архитектура, така и с разточително скъпата си украса. Но как да повярваш в институция, която дълго време е ограбвала хората „в името на Бог и доброто“ чрез властта на алчните си и жестоки папи? А в по-голяма част от превратната си история Рим всъщност е бил управляван от Църквата, а не от владетелите си.

И ние стигнахме до Ватикана, но не успяхме да влезем… В 8 часа сутринта в събота опашката опасваше цялата крепостна стена, а това се равнява на часове наред чакане. Отказахме се, макар че искахме да видим Сикстинската капела. Е, разгледахме католическата базилика „Св.Петър“ и едноименния площад пред нея, като отново трябваше да се потим на опашка. Задължителният дрескод изисква краката и раменете ви да са покрити, иначе ще ви върнат. Също така не носете със себе си никакви остри предмети. Базиликата обаче си заслужава чакането! Тук изкуството е взело връх над религията.И все пак е чудесно за малко да постоиш в тази невероятно красива и огромна църква, за да поговориш със своя Бог…който и да е той.

А мястото, което просто трябва да видите привечер, са Испанските стълби (Spanish steps).

По това време стълбите и фонтанът пред тях са истински вечатляващи – около тях се събират стотици хора, а светлините приличат на цветен калейдоскоп. Някога тук стояли най-красивите хора в града с надеждата да бъдат избрани за модели на известни художници. И аз позирах на моя личен фотограф, а резултатът е една от най-хубавите ми снимки досега 🙂

Точно срещу Испанските стълби е улицата „Via Condotti“ с марковите магазини на „Версаче“, „Гучи“, „Прада“, „Долче и Габана“, „Миу Миу“, „Булгари“ и др. Не влязох в нито един от тях, защото знаех – няма смисъл само да въздишам, докато неусетно се влюбвам в някоя чанта или рокля, която никога не бих могла да имам. Всъщност тази улица е като музей на модата със своите неповторими, шикозни, дръзки витрини. Скрито сред марковите бутици (точно срещу „Булгари“) е и известното кафене „El Greko“, където кафето си пиели хора като Шели и Казанова.

А след като и вие изпиете чаша истинско капучино и бавно изядете поредния сладолед, не ви остава нищо друго освен да се отправите на нова разходка из този необятен и магичен град. А после поспрете край Фонтана Ди Треви, пуснете своята монетка и си пожелайте един ден отново да изживеете своята италианска ваканция в Рим.

Advertisements

6 responses to “Ваканция в Рим

  1. За бой си!
    1) Толкова дълъг текст няма да ти прочета!
    2) СНИМКИ НА ХРАНА!!!!! ЛОША СИ, ЛОША 🙂

    P.S. Нали не сте качили повече от 3 кила с Ванката, че тия лазани и пици, дето си наслагала…
    :-р

  2. Е, нали ме пита кога ще пиша – ето ти сега писане!!!
    Ами как иначе да разкажа за всичко в Рим, нали трябва да сме обективни 🙂 А и една седмица си е една седмица.
    Не, не сме качили кила, аз дори свалих,защото там разстоянията са огромни, а ние имахе само едно превозно средство – крачкомобила 🙂

  3. Браво! Много добре написано. Рим е наистина страхотен град.

  4. Благодаря 🙂 Аз също разгледах блога ти и се надявам скоро да имам повече свободно време, за да почета и за други пътувания по света… Чудесна идея за блог!

  5. с един приятел се разхождахме веднъж там и по едно време ни се дояде сладолед … решихме и ние така да вървим натам от където идваше тълпата – та леко полеко … и ние там 🙂

  6. И аз бях в Рим преди няколко месеца. Невероятен град ! Времето никога не е достатъчно да обиколиш всички интересни места.
    Хубава статия , грабва те и пресъздава атмосферата в града.
    пс . ммм снимките на италианките вкусотии са въздействащи , обожавам италианска кухня

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s