Някъде там, по-близо до морето

Хемингуей наистина е бил прав – всичко, което е далеч от морето, си е просто една провинция. Защото усетиш ли свободата на соления морски бриз, винаги искаш да се върнеш при него…

Аз го боготворя – безкрайно и непостижимо, неопитоменото от мен море. Странно, така и не се научих да плувам, но винаги, когато съм близо до него, усещам спокойствие. Мога да погледна на живота отстрани и да му се присмея. Заради бързината, с която минава покрай мен. Водата измива и най-упоритата представа за време. Тук, върху пясъка на всички минали неща (първата цигара, първата трева, първото „Обичам те!“ и първото „Мразя те, изчезни от живота ми“) танцуват спомените и мечтите ми.

Ето защо когато вчера най-случайно открихме  парченце море в сивата софийска реалност, отново прегръщах усещането за лято, както бих се радвала на стар приятел. Всъщност това място е ресторант или по-скоро квартално заведение – намира се зад сградата на СДВР, на „Позитано“ 60. За да го откриете, следвайте знаците, разлепени по пътя 🙂 Името е „Рибски“ – първоначално може и да ви се стори смешно, но този малък семеен ресторант ни спечели не с името или с рекламата си, а с вкусната морска храна, чистотата и приятелското отношение на персонала.

Първоначалното ми недоверие изчезна в мига, в който усетих аромата на печена риба. Поръчахме си хайвер със сухари и рибена чорба за начало, а след това – пъстърва и скумрия на скара с гарнитура и две чаши бяло вино. Въпреки мрачния ден, отново бяхме край морето и отново гонехме вълните. Атмосферата в този малък ресторант наистина напомня за дългите летни дни, в които плажът се редува с хапване в онези малки кръчми, в които храната винаги е някак необяснимо вкусна.

Поговорихме си и с персонала – естествени и любезни хора, които не само са готови да те нагостят с усмивка, но и да направят всичко точно по вкуса ти – рибата да е добре препечена, хлябът също… Спечелиха ни и със спокойната обстановка, липсата на шумни компании и страхотната музика. Слушахме фадо, а после джаз. Никаква чалга и никакъв компромис с качеството на храната. Затова пък цените са изненадващо ниски – обяд за двама души с предястие, супа и основно+ две чаши вино = 18 лева.

Заслужава си, наистина. А и два часа в подобен ресторант са истински релакс. Не открих минуси, въпреки че бях критично настроена в началото. „Рибски“ надмина всички наши очаквания. Ще се върнем отново. Някъде там, по-близо до морето.

Advertisements

4 responses to “Някъде там, по-близо до морето

  1. Бебчик, страхотно си описала въодушевлението ни от откритието на „Рибски“.

    Пропуснала си само да споменеш, че това се случи на връх Никулден (когато хапването на вкусна риба е задължително).

    И беше едно малко чудо да попаднем точно тогава на този прекрасен семеен рибен ресторант в София – на метри от мола, но достатъчно прикрит, за да няма дразнещи тълпи

  2. Да, точно така!
    Мисля, че в „Рибски“ всеки ден е Никулден – заради вкусната риба, усмивките на персонала, спокойната атмосфера и музиката без време 🙂

  3. Жени Кателиева

    За да се чувства човек добре не винаги е нужен лукс и изискани блюда , достатъчно е уюта , естественното отнощение и … разбира се прекрасните спомени които се раждат в такива мигове

  4. Наистина е така 🙂 Разбира се, вкусната храна и добрата компания също са сред задължителните условия, но за мен атмосферата на мястото винаги има голямо значение. За съжаление, мисля, че „Рибски“ вече не работи или може би са го затворили до лятото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s