Category Archives: 1

Някъде там, по-близо до морето

Хемингуей наистина е бил прав – всичко, което е далеч от морето, си е просто една провинция. Защото усетиш ли свободата на соления морски бриз, винаги искаш да се върнеш при него…

Аз го боготворя – безкрайно и непостижимо, неопитоменото от мен море. Странно, така и не се научих да плувам, но винаги, когато съм близо до него, усещам спокойствие. Мога да погледна на живота отстрани и да му се присмея. Заради бързината, с която минава покрай мен. Водата измива и най-упоритата представа за време. Тук, върху пясъка на всички минали неща (първата цигара, първата трева, първото „Обичам те!“ и първото „Мразя те, изчезни от живота ми“) танцуват спомените и мечтите ми.

Ето защо когато вчера най-случайно открихме  парченце море в сивата софийска реалност, отново прегръщах усещането за лято, както бих се радвала на стар приятел. Всъщност това място е ресторант или по-скоро квартално заведение – намира се зад сградата на СДВР, на „Позитано“ 60. За да го откриете, следвайте знаците, разлепени по пътя 🙂 Името е „Рибски“ – първоначално може и да ви се стори смешно, но този малък семеен ресторант ни спечели не с името или с рекламата си, а с вкусната морска храна, чистотата и приятелското отношение на персонала.

Първоначалното ми недоверие изчезна в мига, в който усетих аромата на печена риба. Поръчахме си хайвер със сухари и рибена чорба за начало, а след това – пъстърва и скумрия на скара с гарнитура и две чаши бяло вино. Въпреки мрачния ден, отново бяхме край морето и отново гонехме вълните. Атмосферата в този малък ресторант наистина напомня за дългите летни дни, в които плажът се редува с хапване в онези малки кръчми, в които храната винаги е някак необяснимо вкусна.

Поговорихме си и с персонала – естествени и любезни хора, които не само са готови да те нагостят с усмивка, но и да направят всичко точно по вкуса ти – рибата да е добре препечена, хлябът също… Спечелиха ни и със спокойната обстановка, липсата на шумни компании и страхотната музика. Слушахме фадо, а после джаз. Никаква чалга и никакъв компромис с качеството на храната. Затова пък цените са изненадващо ниски – обяд за двама души с предястие, супа и основно+ две чаши вино = 18 лева.

Заслужава си, наистина. А и два часа в подобен ресторант са истински релакс. Не открих минуси, въпреки че бях критично настроена в началото. „Рибски“ надмина всички наши очаквания. Ще се върнем отново. Някъде там, по-близо до морето.

Честит рожден ден на мен и на блогчето!

Ето че пораснахме с една годинка. За него е първата, а за мен…хмм, следващата от поредицата „20те“ – малко непостоянни, неуравновесени, търсещи, губещи се, лутащи се години… Запознахме се на маса в любим и за двама ни ресторант. Бях много щастлива, че сме се срещнали. Това бе най- хубавият подарък за рождения ми ден 🙂

Мисля си, че днес блогът ми би си пожелал по-често да пиша, а аз бих искала да имам повече вътрешно, мое си време, за да пускам мислите си на воля. Надявам се моят блог да не чувства същата лека тъга, която аз изпитвам всяка година по същото време. За някои хора Нова година е времето за равносметка. За мен това е 30-ти септември. Все не мога да се отърва от навика си да попълвам въображаем списък на успехите и неуспехите, който после лепя навсякъде около мен (само дето е невидим за останалите, защото единствено аз знам местата, където е разлепен). Всъщност като се замисля този блог е списък от почти всичко, случило се през тази година. Може би нямам нужда от друг лист с точки и подточки: +“пътуванията“, – „така и не положи усилия да подновиш някои важни приятелства“, + но пък спечели нови приятели“, – „не се записа на курсовете, за които събираш пари“, -“ всъщност почти изхарчи събраните за това пари“.

Да, изводът накрая винаги е в полза на минусите. Предполагам, че критичността е моят най-голям порок. Но си прощавам, сама на себе си, за всички грешки и несполуки през тази година. И съм много, много благодарна за хубавите моменти и хора, които срещнах по пътя си!

А ние с блогчето – подарък ще продължим със записките 🙂 И заедно ще посрещнем и другата година – с нейната собствена крива от слънчеви и дъждовни дни…

Ideas for life

Гениалните идеи обикновено са simple. И могат да бъдат навсякъде около нас. Най-хубавите идват спонтанно, но в основата им винаги стои мисленето.Казват, че знанието е най-големият капитал. Аз бих добавила – въображението също. То е единственото нещо, което може да разруши шаблона на наученото и да го приложи към реалността.

От тази сряда вестник „Дневник“ започва да излиза с една прекрасна хрумка 🙂 – приложението „Идеи за $789 млрд.“ С нетърпение очаквам тези малки книги за успехите, идеите, мечтите и умението да работиш в екип:

2-ри април: „Да правим бизнес като Nokia“; 9-и април „Семейството, бизнесът, марката Benetton“, 16-и април „Да правим бизнес като Ikea“, 23-и април „Пътят напред – Бил Гейтс“, 29-и април „Приключението Starbucks“, 7-и май „Ефектът Wal-Mart“, 14-и май „Да правим бизнес като Amazon.com“, 21-и май „Моят живот и моите успехи – Хенри Форд“, 28-и май „Не е толкова лесно, колкото изглежда – Тед Търнър“.

На мен лично всички са ми интересни и ще си ги купя, въпреки по-високата цена (7 лв. с вестника)

Чудесно бе, че „Дневник“ пуснаха и нещо като реклама на поредицата, в която бяха включени по няколко цитата от създателите на най-влиятелните корпорации в света.

Тук бих искала да публикувам моя топ 3: тримата „гениални създатели на идеи“ за мен 🙂

ikea2.jpg

1. Ikea и основателят й Ингвар Кампрад, който цени времето, хората и най-вече – своите клиенти 🙂 Това е видимо във всеки един магазин на Ikea навсякъде по света. Сякаш влизаш в дома на свои добри приятели и можеш да си вземеш всичко, което пожелаеш! Стига да имаш достатъчно пари, разбира се 🙂  Мебелите обаче са качествени, оригинални като дизайн  и достъпни като цени. Можете да пробвате леглото, което ви хареса или дивана, на който бихте искали да седите всяка вечер…Ikea винаги посрещат клиентите си като добре познати гости, които спокойно могат да се поизлежават на леглото, да разгледат банята, да поиграят с децата на килима и накрая хубавичко да се натъпчат с кюфтенца по шведски (150 млн.кюфтета се изяждат годишно в ресторантите на Ikea, моето Мило им е голям фен!) или пай за десерт (във всяка Ikea има по един страхотен ресторант, който предлага евтина и вкусна храна, все едно сте си вкъщи). Уют е може би ключовата дума за марката Ikea.

Ето и няколко от мислите на основателя на това мебелно чудо:

„Времето е най-важният ти актив. Можеш да направиш толкова много неща за 10 минути. Раздели живота си на по 10 минутни периоди и жертвай колкото се може по-малко за безсмислени дейности.“

„Щастието не е да достигнеш целта си. Щастието е да си на път…Това, което искаме да направим, можем да го направим и ще го направим заедно. Ние едва сега започнахме. Славно бъдеще ни чака.“

ИГВАР КАМПРАД ( такъв работодател всеки би искал…)

2. Starbucks

coffee2.jpg

За мен лично тази верига не е чак толкова голяма мания, но идеята за създаване на подобна компания наистина е вдъхновяваща. Нейното мото е: „Всички сме едно голямо семейство, което работи за клиентите си и за успеха на всеки един от нас!“

Така и не свикнах с кафето им, но определено ми харесва атмосферата в кафенетата. Персоналът винаги е любезен и задружен. Обстановката е спокойна, наистина ти позволява да забравиш за малко за света навън и да се насладиш на кафето си. Естествено, в България все още си нямаме Starbucks,но съвсем скоро и ние ще сме като другите 🙂 Тази верига е нещо като Top point в големите градове – кафенетата им са пълни от сутрин до вечер. Направо не е за вярване как някои хора пият кафе дори в десет часа вечерта! Хората просто си седят по всяко време на деня или вечерта и си говорят над огромните си чаши с кафе, капучино, фрапучино или кафе лате… Асортиментът от напитки е много голям и трябва да познаваш добре менюто на Starbucks, иначе хич няма как да се ориентираш в тази гмеж от напитки 🙂 Аз например всеки път се обърквам и не знам какво друго освен „кафе американо“ да си поръчам. Опитах се на няколко пъти да експериментирам, но не се получи 😦  Така веднъж трябваше да изпия супер късо и горчиво кафе (една глътка), друг път се прецаках рано сутринта с ледено кафе… Абе, по-добре не рискувайте, ако сте някъде, където не говорят/почти не говорят английски! А може би тези мои провали в поръчките бяха само защото не съм постоянен клиент на Starbucks. Имаше някои заклети старбъкчии, които си поръчваха измислени от тях самите напитки като например: „едно голямо кафе американо с малко топло мляко, щипка канела и т.н.“ После се отпускаха в големите кресла, отваряха лаптопите или вестниците, и потъваха в един свой егоистично-спокоен-кафеен свят…

Ето и някои от мислите на човека, успял да превърне обикновеното в необикновено и да нарече кафето „преживяване“:

„Мечтай повече, докато другите мислят практично. Рискувай повече, когато другите ги е страх. Очаквай повече, отколкото другите си мислят, че е възможно. Бъди повече загрижен, докато другите са по-скоро мъдри.“

„Исках да изградя компания, в която моят баща никога не е имал шанс да работи.“

3. Третият измежду любимите ми „гениални“ idea-creaters е Бил Гейтс. Няма да напиша нищо повече за него. Защо ли? Ами защото е БИЛ ГЕЙТС. И е създал една много, ама много велика „идейка“ 🙂

microsoft.jpg

„Вашият най-недоволен клиент е най-добрият източник на познание.“

„Част от моя успех със сигурност се дължи на това, че се фокусирах само върху няколко неща.“

„В този бизнес разбереш ли, че си в беда вече е твърде късно. Ако не бягаш през цялото време, си обречен.“

Струва ми се, че така е във всяка една работа – трябва да тичаш по-бързо, все по-бързо, най-бързо…

Това е формулата на успеха: идеи, постоянство, хъс и най-вече – бързо бягане. Поне една крачка пред другите 🙂

Успех!

Сайтът на Светли

Оказа се, че Светли си има блог и там пише подроообно за Исландия. И за мен бе приятна изненада :)Всеки, на който му е интересно, може да прочете за пътуването и престоя му там, както и да разгледа страхотните му снимки от някои части на света. Enjoy 🙂 Сайтът е  http://zxasq.blogspot.com/ 

В памет на незалязващото слънце

petq_dubarova.jpg

На единствената ми любима поетеса. Без повод, но защото често мисля с нейните стихове.Започнах да я чета случайно, в гимназията. Мисля че бях на 15. Никога не съм могла да пиша поезия, а и в прозата не съм особено добра. Това, което откривах в нея обаче бе невидимо за химикала, тетрадките, учебниците, за приятелите и учителите ми, както и за самата мен. Препрочитала съм стиховете й много, много пъти. Въпреки че ги е писала на възраст, която аз не толкова отдавна надрастнах, не спирам да й се възхищавам. Признавам, не разбирам от поезия. Или по-скоро – не се интересувам от поезия. Някак все още вярвам в случайните открития – на книги, хора, места. Тези „открития“, както ги нарекох, оформят моя вътрешен свят, пресъздават ме, измислят ме, допълват ме…

Обичах да препрочитам дневника й. Въпросът, който не спирах да си задавам и на който така и не намерих отговор, бе прост. А може би най-сложният. Защо е сложила край на живота си едва на 17?

Имах учителка по изобразително изкуство, която приличаше на Петя Дубарова. Във всичко – първо имаше дълга черна коса, а после се подстрига съвсем късо. Погледът й бе също толкова тъмен, различен, тежък някак, плах и смел едновременно. Бе висока и слаба. Понякога четеше стиховете на Петя Дубарова. Понякога плачеше на прозореца. Учениците в Английската бяха луди по нея. Веднъж аз и още няколко момичета от класа й направихме подарък – колие, което измайсторихме сами. Жертвах едни от обеците на майка ми (без тя да се усети, разбира се). Госпожата по рисуване, чието име не помня, но помня ясно, прозрачно ясно лицето й, бе видимо щастлива, когато й го подарихме. Това бе в началото на лятото. Лятото, което Петя Дубарова възпява в стиховете си… и което явно е обичала много.

После дойде зимата и в началото на декември учителката ни по рисуване се самоуби. Скочила от последния етаж на жилищната си сграда. Това бе първият ми сблъсък със самоубийството като реалност. Плаках за нея, макар и да не я познавах всъщност. Странно…Единственото, което си спомням от нея, е усмивката й. Имаше толкова много догадки защо го е сторила, но истината е знаела само тя…

Вероятно така е било и с Петя Дубарова. За мен обаче тя остава символ на живота – онзи, непокорния. В който разпускаш косите си, събрани в строги плитки. В който свириш на китара и пишеш стихове. В който мислиш въпреки стандартите. В който заставаш срещу  нормите.

И в който пишеш истински. Стихове дори за онези, които по принцип не ги четат. Живот, в който си едва на 17 и имаш смелостта (или страха?) да си отидеш…

Не зная. Не зная отговора на въпроса: „Защо?“. Всеки път, когато препрочитам стиховете й, се опитвам да го открия. Днес реших, че може би това е искала. Дали виновно е било и времето – комунистическото, режимното време на ограниченията, забраните и скрития терор?

Дали би живяла по-дълго, ако се бе родила като мен през 1985-а?Не зная…

***

Нозете ми се сплитат изранени/ от тежката подкова на страха./ Студено е! И няма никой с мене./Ще стигна ли, ще стигна ли върха?“

 ***

 ДОБРОТА

„Понякога съм толкова добра,/че цялата изтръпвам и боли ме./И вените ми, сплетени в гора,/ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!…/И скрива ме във коша си чемшира/ на двора. Неизмислена игра/ ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед./Тогава светли устни ме обичат./Понякога съм златен слънчоглед,/красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра./Как рядко ми се случва да съм бяла!“/Тогава искам сън да подаря/ на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,/да пръсна и добри ръце да сгрея./ И дала сок на нечие стебло,/ да пазя свойта тайна, че живея.

25.01.1977

***

От „Да съм слънчево момиче“

„Аз искам, щом издъхна уморена,/то – слънцето – със мен да не изстине,/а светло като мойта кръв червена/ да блесне над земи и над градини.

Да литене между хората щастливи,/за себе си и мен да им разказва/и аз ще бъда жива, вечно жива,/защото мойто слънце няма да залязва.“

1975

Магията на Lenny Kravitz

lenny2.jpg

Вече имаме два билета за концерта на Лени Кравиц! Наистина съм щастлива, че ще мога да го чуя наживо 🙂 Сега слушам колекция от неговите хитове (The best). Мисля, че номер едно за мен е „I belong to you“. Бих могла да  слушам тази песен непрекъснато – не мога да я опиша с няколко думи . Това чувство могат да разберат само жените! Може би това е причината всички да сме луди по него, а повечето мъже скептично да казват, че хич не го бива 🙂 Рядко срещам мъж, който да е съгласен, че Lenny  е супер 🙂 A за повечето жени, които познавам, той е легенда. Красива, недостижима, съвършена, екзотична легенда…Може би защото гласът му говори вместо него и  излъчва топлина, сексапил и нежност, които жените направо обожават! Пък и обикновено се прехласваме по мъже с татуировки, пиърсинг и слава сред жените. Това е магнитът – да знаеш, че той вече е имал много жени преди теб. Е как да устоиш? При това музикант и певец? Как да не се издигне в очите ти?Личните ми наблюдения винаги доказват тази теза – момичетата обикновено се вклюбват в мъжете „със слава“. Обратното също важи. Имах приятели, които бяха готови на всичко да спечелят момичето, за което всички други говореха.Истината не винаги боли – понякога тя те кара да я искаш, все по-силно и докрай.

И така.. Магията на Lenny Kravitz… Неповторима. Кара те да искаш още от него. Кара те да се прехласваш по всяка негова снимка. Не защото е идеален, а защото е различен. И защото има песни, които никога няма да забравиш. Песни, които стоят в личното ти „Топ 5“. За мен Песента е „I belong to you“. Не само защото ми се иска някой ден да го чуя наистина, а защото винаги ме кара да се чувствам „complete“. Всеки, който знае текста на песента, ще ме разбере.

Надявам се, че ще се видим на концерта 🙂 Ще е юли, ще е топло и ще се пие много, много бира 🙂 „I wanna get away, I wanna fly away“… („Fly away“). Среща: стадион „Академик“.

Както бе казал Виктор Меламед по повод пристигането на Ева Херцигова у нас: „Нещо се се променя в тази държава, щом вече няма бариери пред такива хора да идват тук“. Дано 🙂