Tag Archives: родители

Запознай се с нашите

Всичко започва с избирането на най-трудния подарък. Онзи, който купувам за майка ти. Предварителният списък с възможни подаръци колабира веднага след като се гмурвам в лудата празнична надпревара, наречена „шопинг“. Коледен Армагедон. Хората са полудели в консуматорски пристъп на временно умопомрачение. Пазаруват с настървението на изгладнели хиени, които разкъсват поредната си жертва. Изглежда че в предпразничния шопинг побеждава най-силният, или поне този, който умее да решава по- бързо от останалите.

Само че аз не съм от решителните. А и по нрав никак не приличам на хищник. Така че съвсем естествено губя една по една всички опорни точки от списъка  и минавам към свободна програма. Все ще открия нещо, казвам си, докато се чудя на кого му е притрябвал крем с ябълка, канела и екстракт от грозде. С тези съставки би се получило чудесно греяно вино, но не и „дар от природата за вашата кожа“. Всъщност вече съм сигурна, че накрая ще купя нещо точно толкова ненужно, колкото „вкусния“ крем за 68 лева. Затова продължавам да избирам сред всички тези  мазила, лакове, гримове, маски и подхранващи лосиони и след по-малко от половин час вече съм напълно изгубена в Меката на козметичната индустрия. Обикновено съм инцидентен купувач, за когото пазаруването преминава в три логични стъпки: влизам-харесвам-купувам. Но днес търся нещо специално.За пръв път ще подарявам подарък на майка ти.

Кога стигнахме до това ниво? Хоп, троп – и ето че запознаваме родителите си. Усещането е странно. Уж и за двама ни не е чак толкова важно, но се налага да се успокояваме взаимно с думите: „Е, няма начин да не се харесат!“  И все пак – някъде там, между премълчаното и казаното, стои онова въпросително, подвеждащо и хлъзгаво“ ако“? Ами ако все пак не се харесат, тогава какво? Кое ще е следващото ниво?

Денят преди Коледа – идва със запознаването на майките ни. Подобно на нас, и те преминават от едно ниво към друго. Започват от първия за всяка игра етап, наречен опознаване. Изучават се внимателно, но всички външни показатели сочат, че се харесват. Въздъхвам на ум, но ми олеква едва, когато започват някакъв безсмилен, но толкова спасителен за мен разговор. Предлагам да си разменят подаръците. Боже, сякаш съм в детската градина, но този път аз съм изнервеният родител, който трябва да запознае две стеснителни деца и да ги превърне в „другарчета“. Докато си разменят подаръците, приличат на  притеснени хлапета. Бегли усмивки и купища излишни думи. И аз се включвам в пороя от благодарности, а после гордо връчвам двата пакета с ненужна козметика, която и двете майки навярно вече имат. Те обаче видимо се радват. Доволни са, защото могат да си поговорят. Всъщност това правят през следващите 10 часа. Говорят ли, говорят, както обичат да правят всички жени. Първото ниво на разговор сме аз и ти – децата. Майките ни разказват всички онези добре познати стари истории, които и двамата с теб сме чували толкова пъти: колко послушен си бил като малък и как аз започнах да танцувам балет… Истории от потънали в прах семейни албуми, които се вадят отново само покрай празниците. И ние поддържаме традицията, търпеливо изслушвайки всяка тема, която те засягат. Минаваме през рецептите за руски пелмени и български пълнени чушки, за да стигнем до темата за любимите музика и филми. Майките ни несигурно налучкват малките стъпки една към друга. За момент си разменяме ролите – децата се превръщат в родители, а родителите – в деца. С теб цял ден се въртим в кухнята, докато те седят на дивана и се радват на нищо-не-правенето. Превръщаме кухнята в бойно поле, докато варим, белим, режем и подсмърчаме от коварния лук… Като по чудо обаче дружно успяваме да приготвим мамините манджибез да нанесем сериозни поражения на кухнята и на самите себе си. Майките са доволни – стигнали са до фазата приятелство. Разменят телефони, прегръдки и обещания за нови срещи. Ето че им подарихме най-хубавия подарък – един ден спокойствие. Затова те вече са на следващото ниво: след рецептите за кулинарните шедьоври, идва ред на откровените признания. След сълзите – шеги, а след шегите – време за поредното „Наздраве!“.

Да, с теб минахме успешно и това ниво.  Запознахме нашите. Нямаше жертви, скандали и цупене. Напротив – майките станаха приятелки. Поне засега.